Японски език - онлайн пъзели

Японски език

Япо̀нският езѝк (на японски: 日本語 nihongo, [nihõŋɡo] ja-nihongo) е език, говорен от 127 милиона души главно в Япония, където той е националният език. Той е част от японската група езици, чиято връзка с други езикови групи, по-специално с корейския и с алтайските езици, е предмет на спорове.

Малко е известно за произхода на японския език и за времето на неговата поява в Япония. В китайски документи от 3 век са регистрирани няколко японски думи, но първите по-съществени японски текстове се появяват едва през 8 век. През периода Хеян (794 – 1185) китайският оказва силно влияние върху лексиката и фонологията на старояпонския. В късния среднояпонски (1185 – 1600) настъпват промени, които го доближават до съвременния език и се появяват първите европейски заемки. През 17 век стандартният диалект се измества от Кансай към района на Токио, а от средата на 19 век значително се засилва навлизането на европейски заемки.

Японският език е аглутинативен език с проста фонотактика, чиста система от гласни, фонемна дължина на гласните и съгласните и лексикално значимо музикално ударение. Обичайният словоред е подлог–допълнение–сказуемо, като специални частици маркират граматичната функция на думите, а структурата на изреченията е с актуално членение. Завършващи изречението частици служат за добавяне на емоционално или емфатично влияние или отбелязване на въпрос. Съществителните нямат граматичен род или число, не се използва членуване. Глаголите се спрягат, най-вече по време и залог, но не и по лице и число. Прилагателните в япоснския са винаги производни на глагол или съществително име. Използва се сложна система от учтиви глаголни форми и думи, отразяваща относителното социално положение на говорещия, слушателя и споменаваните лица.

Японският език няма генетична връзка с китайския, но в своята писмена система използва широко китайски логограми (канджи), а голяма част от речниковия фонд е заета от китайския. Наред с канджи японската писмена система използва и две сричкови писмености – хирагана и катакана. Латиницата се използва ограничено, например за чужди акроними, а за изписване на числа се използват арабски цифри, наред с традиционните китайски.