Диференчното частно се дефинира като отношението на изменението на стойността на дадена функция (
y
=
f
(
x
)
{\displaystyle y=f(x)}
) към съответстващото изменение на променливата. Наклонът m на дадена права се намира по формулата:
m
=
Δ
y
Δ
x
=
y
2
−
y
1
x
2
−
x
1
.
{\displaystyle m={\frac {\Delta y}{\Delta x}}={\frac {y_{2}-y_{1}}{x_{2}-x_{1}}}.}
Стойността на диференчното частно е равно на тангенса на ъгъла, който сключва секущата, минаваща през точките
(
x
1
,
y
1
)
{\displaystyle (x_{1},y_{1})}
и
(
x
2
,
y
2
)
{\displaystyle (x_{2},y_{2})}
с абсцисата.
Границата на диференчното частно, когато
Δ
x
{\displaystyle \Delta x}
клони към 0 се нарича производна на функцията. Стойността на производната в определена точка е равна на тангенса на ъгъла, който сключва допирателната с абцисата.
Диференчното частно дава количествено описание за нарастването на дадена фунция за определено изменение на променливата.
