Брак - онлайн пъзели

Брак

Бракът е обществено или ритуално признат съюз или договор между съпрузи, който установява правата и задълженията помежду им, между тях и техните деца и между тях и роднините им по съребрена линия. Дефиницията за брак е различна в различните култури и исторически периоди, но по принцип това е институция, в която междуличностните взаимоотношения, обикнвовено от емоционален и сексуален характер, се съчетават с юридически ангажименти и с други обществени, стопански и религиозни връзки между участващите лица. В някои култури бракът е препоръчван или дори смятан за задължителен преди всяка сексуална активност. В най-широк смисъл бракът е приеман за културна универсалия. В повечето случаи бракът трябва да бъде признат от обществена институция (държава, религиозна или друга общност), а често това става и със специална церемония (сватба).Хората сключват брак по различни причини, включително с правни, социални, либидинални, емоционални, финансови, духовни и религиозни цели. Изборът на брачни партньори може да е повлиян от социални ограничения на кръвосмешението, нормативни брачни правила, избор на родителите и лично желание. В някои части на света и днес се практикуват уредени бракове, детски бракове, полигамия или принудителни бракове. На други места подобни практики са незаконни или криминализирани, за да се защитят правата на жените или заради съобразяване с международното право. В развитите страни съществува обща тенденция към осигуряване на равни права в брака на жените и към признаване на междурелигиозните, междурасови и еднополови бракове, част от по-широкото движение за защита на правата на човека.

Бракът може да бъде признат от държава, организация, религиозна институция, племенна група, местна общност и често е разглеждан като договор. Гражданският брак, който не съществува в някои страни, е брак без религиозно съдържание, сключван чрез държавна институция в съответствие с брачното право на съответната юрисдикция. Браковете могат да бъдат сключвани както чрез светска, така и чрез религиозна церемония, като християнското венчание. Сключването на брака обикновено създава нормативни или правни задължения между участниците в него и тяхното потенциално потомство. От гледна точка на правното признаване, повечето държави ограничават брака до разнополови двойки, а намаляващ брой юрисдикции позволяват полигинията, детските и принудителните бракове. От XX век насам нарастващ брой юрисдикции премахват забраните и признават юридически междурасовите и междурелигиозни бракове, а в по-ново време и еднополовите бракове. Някои култури позволяват прекъсването на брака чрез развод или анулиране.

От края на XX век значителни социални промени в Западните страни довеждат до промяна в демографията на брака, като възрастта на първия брак нараства, по-малко хора сключват брак и повече двойки предпочитат съвместното съжителство пред брака. Така между 1975 и 2005 година броят на браковете в Европа намалиява с 30%.В исторически план при повечето култури омъжените жени имат много ограничени собствени права и са смятани, наред с децата в семейството, за собственост на съпруга, поради което те не могат да притежават или наследяват собственост или да се представляват юрически. От края на XIX век в развитите страни бракът претърпява постепенни промени, насочени към подобряване на положението на жените. Въпреки това и в наши дни в много страни продължават споровете за правния статут на омъжените жени, семейното насилие, зестрите, принудителните бракове, минималната възраст за сключване на брак и криминилазацията на предбрачния и извъбрачния секс.