В ботаниката плод (на латински: Fructus, – us) е узрелият яйчник, заедно със семената, на цъфтящото растение.
В ежедневната реч понятията са доста противоречиви. Когато плодовете на растенията се разглеждат като храна, думата плод обикновено се отнася само до сладките и месести плодове, например на сливата, ябълката или на портокала.
Много често срещани зеленчуци, а също така ядки и зърнени храни, са плодове на растенията от ботаническа гледна точка. Някои зеленчуци, които не се смятат за плодове в готварството, са плодове за ботаниката. Между тях са доматите, патладжаните и пипера. Други зеленчуци, които са плодове за ботаниката, като диня, тиква, пъпеш, се възприемат и от консуматора като плодове.
Срещат се и случаи, в които продукт, който се смята за „плод“ в кулинарията, не е плод в ботаническия смисъл – например ревенът, при който само стъблото (дръжката на листото) става за ядене.
Някои подправки като бахарът и индийското орехче също са плодове.
В търговските нормативи на Европейския съюз дори морковът се третира като плод. Плодовете в ЕС се облагат с по-голямо мито, а конфитюрът от моркови е популярен португалски продукт.
Терминът лъжлив плод понякога се използва за плод като смокинята (лъжлив плод-съплодие; вижте по-долу) или за растителна структура, която прилича на плод, но не се получава от цвят или цветове. Някои голосеменни растения като тиса имат месести арилуси, които приличат на плодове, а някои хвойни имат ягодообразни, месести шишарки.
При повечето плодове опрашването е жизнено важна част от плодовата култура и липсата на познания за опрашителите може да доведе до бедна или нискокачествена реколта. При някои видове плодът може да се развие без опрашване/оплождане. Този процес е познат като партенокарпия. Такива плодове нямат семена.
